Smile!

Ново начало!!!

2011-12-19T15:17:00.000-05:00

Моя милост започна нов живот като смени местоживеене (8000 хил. км. на запад), смени среда (от дълги разходки по софийските улици премина на дълги часове зад волана опитвайки се да стигне от точка А до точка Б), общо взето се качи на следващата стълбичка в живота (намери си мъж и взе, че се ожени)...Всичко това неминуемо ще се отрази и на блогуването, блогстване или блогърстването ми, което ако някой забеляза, се оказа в черна дупка. Ама не от тези едноседмичните преди рожденния ден, ами около година и половина...Сега като го написах черно на бяло, осъзнах колко дълго време всъшност е минало...Както и да е, да не се отплесвам, но съм длъжна да съобщя на тези хора, които са си направили труда да следят моето блогче, че след седмица-две ще бъде сменен външния вид или както му викат интерфейса на "Като стана въпрос за..." и не само това, ами и ще бъде прекръстен...И не само това, ами и ще смени полето на избълване на глупости...вече те ще са в дигитален вариант или сиреч СНИМЧИЦИ! Колкото и банално да изглежда "Аз много обича прави снимки!" и поради тази причина реших, че може да бъде интересно да споделя туй онуй от Запада с някой друг освен самата мен и горкият ми мъж, който покрай мен и той прихвана тази лудост за снимане.

И както казват тук "Сии ю лейтър алигейтър!"!;)

Далече, далече...

2010-06-03T16:47:00.001-04:00

Минаха цели два месеца, откакто не съм писала тук...Дам, когато настъпят определни промени в живота, някакси не ти остава мнго време да обърнеш внимание н всичко и всички:) Но, най-на края ето ме тук. Силно казано тук на хиляди километри от България, но пак, пишейки в блога. Тъй като в следващите няколко месеца ще отсъствам от нашата мила страна, няма да имам и много възможност да пиша в блога, ако ли не изобщо даже:( Хубавото е, че съм на място мнго по-ралично от Европа, тук всички си имат коли, не ходят пеша, а следователно и почти нямат тротоари:D, имат огромни магазини, а телешкото, пилекото и царевицата са в почти всчко ядене. Хех, дам, става въпрос за САЩ. Тук хората са много възпитани и учтиви, но същевремено и затворени в своите коли и начин на живот. всеки непознат те поздравява с усмивка, малко са тези, които ще те изгледат лошо или няма да те питат как си днес (имам чуството, че им е като паразитен въпрос;). Но, въпреки това приспособяването към този начин на живот е труден. Възпрепятствана от липсата на кола, аз се чуствам затворена там, където живея, тъй като въпреки близките един два магазина, наоколо, липсва близоста на малкия град, или по-точно сгъстеността на европейския град. Наистина красиво е, нямам си на идея колко време ще ми трябва да свикна с този начин на живот, но наистина е като в американски филм. Наистина! Всички къщички са подредени, навсякъде е чисто - идилия:) и въпреки това в първите седмици, близките и дома ти липсват страшно много...God bless, Skype:D

Та, това е засега от далчена Америка, а и много океански целувки от много влажен Уилмингтън и Каролина бийч:)

P.S.: Грешки съм сигурна, че много ще си открия в този текст, но времето притиска желанияето ми за редактиране, така че, моля да ме извините:)

Хайде на път

2010-03-31T16:53:00.000-04:00

Дам, времето си тече. Нито пита, нито се съобразява. Така си мина и времето от началото на годината, а докато се обърнеми, хоп, вече е Великден. Настана час отново за почивка. Е, не кой знае колко голяма, но нали вече си имаме и extrа почивен ден - Разпети петък - Алелуя!:) Така, че и аз като едно видно софиянче си хващам багажа утре и дим да ме няма от прашната столица. Направо ще летя с изплезен език през прозореца на колата и с радост ще посрещам всяка мушичка, която ще катастрофира в лицето ми;). Изчезвам от тази лудница, защото вече нямам нерви да слушам трамвая как се таралянка по Графа, да слушам поредната линейка, която решава да мине през най-голямото задръстване на Канала и т.н. Писна ми! Ама не толкова, че да не се върна в София, ами колкото да забравя за няколко дни всичките грижи, тревоги и шумотевица. Така де, все пак не съм напускала града от края на миналата година и ми се иска да си припомня, че съществува друг свят освен софийския;). Така, че казвам "Браво!" на всеки, който ще поема на път в идните дни за празниците и му пожелвам да е зареди с голямо търпение в задръстванията. Е, да не забравя - Карайте внимателно и весели празници на всички:).

P.S.: А, ако някой реши да прекара Великден тук ==>>
да знаете, че може и да се сблъскаме някъде по спокойните улички на това райско кътче:).

Часът на Земята 2010 - да не забравите:)

2010-03-27T12:35:00.001-04:00

Тази вечер в 20,30 ч. милиони хора в 125 държави и поне 42 български града ще изключат осветлението за един час и ще се включат в "Часът на Земята". Идеята не е да се пести ток, а символично да се покаже, че е време за сериозни действия срещу промените в климата. Всеки от нас ще има един час за размисъл, за разпален разговор с приятели, за романтична вечеря с близки хора.Заповядайте довечера на светлинно шествие от НДК в 19 ч. и на концерт на пл. "Батенберг" от 20,30 ч.

Ти си на ход!

2010-03-26T03:46:00.003-04:00

Сагата продължава! След изненадващите промени в живота и след тяхното осъзнаване и анализиране, и анализиране, и анализиране...в един момент човек започва да се освестява. Целта на цялото пътешествие, което в случая трябва да е живота по думите на Плами, е да се усети, да се вникне в него и да се изживее и поглъща с пълни шепи.

Е, всичките тези размисли ме доведоха до една истина, която бях забравила до скоро, а именно, че всеки си изгражда това свое пътешествие. Всеки си избира пътя, по който да върви, а също така и начина, по който да го върви - подсвирвайки си, подскачайки, бавно и замислено, положително или подозрително...Това е и самия замисъл, нали?! Всеки трябва да се учи от грешките си и да се опита да ги поправи, ако прецени, че са наистина недопустими за самия него. Нали в това е смисъла - да осмислиш себе си и да разбереш какво искаш или не, да знаеш как да постигнеш нещо, борейки се с цената на всичко за него. Е, понякога може да се намесят външни фактори, които да бъдат определящи, но въпреки това, трябва да знаеш какво искаш и да се стремиш към него. Аз съм сигурна, че няма човек, който да иска нещо с цялата си душа и да не може да го постигне. Дори и да се лута в пътя към него, винаги има някаква сила (колкото и за луда да ме сметнете), която успява да подаде едно рамо. Повярвайте ми, сама съм се убедила в това;)

В този ред на мисли, идеята ми е, че всеки трябва да дърпа конците на живота си, всеки трябва сам да избира как да живее (е, разбира се, ако това не вреди сериозно на околните хора, което вече води към идеята за егоизма и т.н.), да се радва или да плаче. Никой няма право да отнема щастието или възможността за щастие на околните, или обратното. Така че, ако ти се съмняваш в истиността на идеята за мечтите, недей! Те наистина се сбъдват, стига да си готов да се бориш за тях!

Ти си на ход!

P.S: На всеки се случва да изпадне в клиширани размисли...

Какво правим?

2010-03-21T09:20:00.007-04:00

Как така когато си мислиш, че си щастлив, живота "Пляс" един шамар и те кара да се върнеш отново към лутане и хиляди размисли. Защо когато четеш книги и гледаш филми, които ти доказват, че нещата някак си се подреждат, започваш да вярваш в това и "Хоп", спъваш се и падаш? Тогава всичко се преобръща и всеки ти казва "Ти да не си луд?! Само да вярваш на книгите и филмите! Това не е истинската реалност!".
Така изведнъж започваш да се чувстваш като в лудница! Всеки ти говори какво ли не. Опитваш се да разбереш приказките и съветите на всички, а същевременно не ти се вярва как те е изиграла съдбата. После започваш да се чудиш и маеш, да вярваш в глупости, да търсиш някаква упора. Но единствената такава се оказва мисълта ти за доскорошното щастие...
Въпреки това осъзнаваш, че това е безсмислено. Миналото няма как да се върне... Няма как да си отново такъв, какъвто си бил преди, вече ще гледаш подозрително на всичко и всеки. Очите и мислите ти ще търсят само "съмнението", което си пренебрегнал преди.
И какъв е изводът от цялата работа? Че може би вече няма да посрещаш знаците на съдбата, както преди, с розовите очила? Вече ще си само един ослушващ се индивид, без грам способности да живееш истински?
Само времето може да покаже какво ще ти предложи живота, но проблема е, че ти може би вече няма да имаш предишните сили и вяра да му се отдадеш истински...

Google мисли, че...

2010-03-18T15:28:00.006-04:00

...животът е...

...а дали наистина за повечето хора е прекрасен? А, ако е така, защо?!

Написах се!

2010-03-12T07:04:00.004-05:00

3 пъти Ура! Свърших с писането на курсови работи. Всички 7 са готови. 3 пъти Ура!:D Вече ще имам повече време за блога и себе си! Голяма радост. Е, изписах си клавиатурата, ама ако някой им нужда от теми като: "САЩ и страните от Тристранния пакт в годините на Втората световна война", "Робовладелчеството и действията срещу него в САЩ в периода от създаването на държавата до Гражданската война", "Причини за отделянето на Тексас от Мексико (1824-1834 г.)", "Перонизъм - характеристики и реализация в периода 1946 - 1955 г", "Империята на инките-устройство и култура", "Да убиеш прислехулник – израз на расовата дискриминация в първата половина на XX в." и "Формиране на Американската мечта – от пилигримите до наши дни." да си каже без да се притеснява, защото материалите по тези теми не са много на български и ще трябва много да се рови, за да скалъпи нещо.:)
Хайде, хубави мартенски преживявания на всички:)))

Честита баба Марта на всички и честит ми рожден ден:)

2010-03-01T03:35:00.003-05:00

Много здраве, усмивки и още толкова красиви моменти:)))

Снимка за 6-ца:D

2010-02-23T12:23:00.002-05:00

Три пъти "Ура!" за снимката, която ми изкара 6-ца по "Обща и художествена фотография"! :DDD

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2010-02-19T15:49:00.002-05:00

P.S.: Censored version!!!

The Other Sister

2010-02-16T07:17:00.003-05:00

"Другата сестра" е филм, които ще ви накара да се запитате дали наистина "Лудите са луди" или дали "Нормалните са нормални"?! Филмът не е невероятен боксофис, но със сигурност би трогнал всеки със своята чиста истина и реалност, която не само нормалните съзират.
След завръщането си от специализирано училище за хора с умствени увреждания Карла (Джулиет Люис) решава да започне живота си като нормален човек и разбира се срещу това застава майка й (Даян Кийтън). Доказвайки се пред всички, Карла трябва да мине по нормалния житейски път, свързан с препятствия, обучение и любов. Ще видите как едно малко-голямо момиче, отделяйки се от родителите си, се оказва в ситуации, които на пръв поглед може да ви се сторят странни за нея, но повярвайте ми ако успеете да превъзмогнете някои скрити фалшиви представи за хората с увреждания ще разберете, че те са напълно нормални - със същите чувства и мисли като вас, просто начинът им на изразявне е малко по-различен. А, това не ги прави ненормални. Е, ако съм успяла да замаям ума ви и същевременно да породя няколко странни въпроса в него, гледайте това филмче. То ще ви накара да се посмеете, но не подигравателно, а от сърце.

Честити празници на всички, които обичат да са опиянени от любов и нещо друго...;D

2010-02-14T04:39:00.000-05:00

За Моету...

The Cove или човешката жестокост!!!

2010-02-09T12:20:00.000-05:00

Наистина ли мислите, че живеете в перфектен свят? А, ходили ли ви се в делфинариум?

Настана сесийно време!

2010-02-04T18:27:00.004-05:00

Първа магистърска сесия! Много лошо! Много писане, много чудо! Само 7 курсови работи, нали разбираш - лесна работа! Аз като истински студент още от 2 месеца се увещавам как сядам да пиша по една курсова на седмица/две. Да, ама не! Вече е 5 февруари, а аз не съм почнала ни една - краен срок 4 март! А, забравих ли да спомена, че уча "Американистика и трансатлантически отношения" - с две думи литературата за курсовите е в най-добрия случай само 90% на английски, а другите десет процента, ако си щастливец, може и на български да ги намериш!

Но, имам добра новина за себе си - намерих поне 1/2 от материалите:D! Какво?! Това си е за радост?!

Та, нали разбирате какво си мисля...^^&^*&%^$#@#$^&**&()*)()ІІ_І№_:/=:%"+?+?!%"%:=_:...и важното е, че тези мисли - *&*(^%^&$^#^$&^^&)*+)І(+&%$#@#^$&$#@#@$# не ми излизат от главата!

Е, хубавото е, че ако успея тези мили - &(^%$#^&#&$#!*!#%*І!#*%!+%* да ги превърна в готови теми за: Инките; Отделянето на Тексас от Мексико; Връзките на САЩ с Тристранния пакт по време на Втората световна война; Расовият елемент в "Да убиеш присмехулник"; Робството в САЩ: от самото начало до Гражданската война 1861 - 1865 г.; Същността на Перонизмът в периода 1946-1955 г.; и последната, която дори още не съм решила каква ще е, защото се двоумя между - "Европейската мечта или Американската мечта?" или може би само"Американската мечта преди и сега"?&^%^%^%*$^(*)($*#($*Я)#$(*....

Неприятното е, че скоро няма да ми се пишат многословни излияния тук, в мойту кътчи. Не се сърдете, просто няма да имам не само мисли, но и пръсти за това...:)

Котанковци мушморанковци:))))

2010-01-25T15:34:00.002-05:00

Ако не знаете какво значи изразът "Котараци на леген"...

Уницеф в помощ на децата в Хаити

2010-01-24T04:59:00.003-05:00

Аз ги подкрепям! А, ти?

Ако искаш да помогнеш - сложи това клипче в своя блог...

Кратко запитване!!!

2010-01-23T10:37:00.000-05:00

Кой е виновен - този, който предлага баницата или този, който я яде??????????????

Равносметката!

2009-12-31T11:45:00.000-05:00

Равносметката се оказа не много тежка задача, НО естествено, няма да се извинявам, НО празниците, а и аз като част от цялата разсеяност около тях... малко позабравих да тегля чертата и да понапиша за резултата:) Лошо! И ето ме сега в18:30 на 31.12.2009 г., мислеща какво да напиша?! Ами като цяло равносметката за тази година си я давам на "+", тъй като ненадейно след 5-минутно мислене установих, че наистина мога да считам тази година като ползотворна за себе си;) Не, не не си мислете, че се хваля, напротив, колкото ползотворна, толкова и трудна ;).
В общи линии първата половина на 2009 г. мога да я сложа под знака на Министерството на образованието и наука. А, това, което в общи линии си спомням от този период е тичането по големи коридори, а също и между Университета и МОН. Беше наистина забавно! Само ще спомена две думи - сняг и жълти павета, вие си направете изводите. Колкото до самия стаж в МОН - заслужаваше си, успях да науча доста за това как се "живее" в колегиалната среда на бюрокрацията.;).
Другото ми постижение, отново в първата половина на 2009, беше завършването ми на бакалавърската степен - три пъти "Ура".:D Вече съм почти дипломиран историк (почти защото ни раздават дипломите чак догодина).
Е, не ми оставаше много време за купонясване, но все пак успявах да намеря по някой промеждутък;) И като цяло до средата на 2009 г. всичко вървеше по план. Въпреки, че в повечето случаи обикновено това е доста трудна и отегчителна работа. Наистина, не е много приятно да следваш определени точки, но се надявам, че някой ден ще си е заслужавало:).
За съжаление, вече трябва да се сядам на маса и няма да мога да довърша равносметката за изминалата година, поне до края й, а ще оставя това за началото на следващата 2010 г. Е, все пак не е късно човек да стане за резил, както мен и да не си изпълни обещащнието, което така ревносно защитавах...
Весело изкарване на Нова година и много малко махмурлук в началото на 2010 г. :D.

Постколеден хумор с Achmed the dead terrorist :D

2009-12-28T07:38:00.000-05:00

Внимание, внимание! Моля, разчистете полето пред вас, защото следващите 8 минути ще се налага периодично да се навеждате напред в поза "Покланям се" - от смях разбира се...:D

Enjoy

Hohohohohoooooooo

2009-12-25T05:36:00.002-05:00

Весела Коледа на всички, много щастие и усмивки на лицата, вкусни сладки на трапезата и елхово настроение...

Един специален поздрав за всички, които се чувстват специални на този ден:)))

Always on my own!

2009-12-05T05:24:00.002-05:00

Обкръжена от много приятели и познати...и какво от това, много пъти започва да се случва, че когато имам нужда от тях всеки е зает с нещо. Не искам никой с нищо да обидя, но явно така се получава в живота, всеки върви по своя път...и това е нещо съвсем нормално. Та, тези неща ме карат все повече да се замисля над приказката, че човек се ражда и умира сам! Наистина, вече започвам да вярвам в това! Опитвам се да се окуража, че не е толкова лошо да си сам, но като човек, който винаги се е опитвал да бъде навсякъде и с всички, изведнъж...Няма никой. Ужасно е да си толкова социален ТИП, общувайки с всички и опитвайки се да бъдеш добър с всички, независимо от обстоятелствата, в един момент се оказва, че наистина сядаш на земята между двата стола и седиш и се оглеждаш като малко бебе в минаващите хора около теб, без да има кой да ти подаде една ръка, за да станеш. Еми какво да ви кажа, най-накрая ставаш от стола сам. Започваш да разчиташ само на себе си. Правиш всичко за себе си. Е, понякога правиш някоя друга отстъпка за някой приятел, но въпреки това не е както преди, не го правиш със същото желание. И изведнъж се оказва, че си егоист...
Имам чувството, че и аз съм се запътила към този път на поведение, но въпреки това все още усещам, че трудно може да се пречупи характера ми и да се превърне в иазключителната форма, в която е важен само АЗ-ът. Честно казано се надявам да не достигна тази висша форма на себелюбие, плаша се наистина, това е много опасно - оставаш, почти сам. Аз немога така, обичам хората около себе си...Обичам да ги радвам, да ги изненадвам...

"И сам войнът е войн!"! Нали така?! Е, при това положение не се отчайвам...

Равносметка

2009-11-30T16:54:00.002-05:00

Незнам за вас, но аз лично смятам да си направя равносметка след като вече навлизаме в последният месец на тази година. Една хубава равносметка мисля, че е добра идея!:) Аз лично ще си направя едно листче с нещата, които успях да постигна тази година. Е, ще се опитам и да не пропускам пикантни неща;), но разбира се, че най-важното е какво сме постигнали през последната година и с какво сме били полезни на хората около нас. Е, да не си помислите, че става въпрос за Мотивационно писмо?! Напротив, тук не само ще се хвалим, но и ще се оплюем за разни неща. Все пак трябва да е весело, празници идват! Така, че който иска да се присъедини към мен да се чувства свободен да започне с мисленето, защото поставям като крайна дата 31.12. 2009 г. Дам, точно така Нова година, но не по-късно - все пак трябва да започнем новата година на чисто. И както казват - Нека мисленето да започне СЕГА!

Реално бъдеще

2009-11-23T16:12:00.000-05:00

- Хайде, сподели нещо в блога си! За какво си го направила?!

- Не, не мога! Има някои неща, които не могат да стават достояние всекиму. Трябва да имаш своите моменти за самота. Не можеш ей така просто да седнеш и да надраскаш нещо колкото да има нещо написано. Не можеш ей така да седнеш и да хабиш думи, които така или иначе са излишни, защото никой не би те разбрал. Не можеш просто ей така да издаваш своите тайни, за да станеш тема за разговор.

- Е, как така? Тогава махни този блог!

- Няма, не мога! Това е моето лично пространство в Нематериалният свят. Това съм аз там някъде зад всичките нули и единици. Не мога да изтрия моята недосегаема реалност. Не мога да изгубя и малкото контакт, който е останал със заобикалящия свят.

- Права си, излезнеш ли от тук малко е вероятно някой да си спомня за теб в близкото бъдеще. Вече няма приятели, на които можеш да споделяш. Това вече е ретро. Аз лично съм се родил малко след като хората са престанали да бъдат приятели в реалният свят. Поне баба ми така казваше. Тя имаше една приятелка, на която разчиташе за много неща. На мен ми беше малко странно двама души да контактуват по този начин, защото още от училище започнаха да ни обучават виртуално. Всеки си седеше в къщи и дори учителите ни преподаваха online. Не си спомням да съм имал материален на допир с приятел. Баба също казваше, че когато човек е разстроен, няма друго по добро лекарство от приятелската прегръдка и разговор, но аз и до ден днешен не мога да разбера това нещо наречено реален контакт.

- Ето, виждаш ли, как мога да не пиша?! Нали, ако не драсна нещо в следващите 30 дена ще бъда изтрита от системата и никой може би няма да се сети за мен. Всеки човек се сдобива с по 30 нови приятели на месец. Как би могъл някой да си спомня за мен?...

Смърди!

2009-11-13T12:32:00.000-05:00

Вървейки си през центъра ми се наложи да пресека ул. Витоша, на кръстовището с бул. Пенчо Славейков - на пъпа на София!!! Реших този път да постъпя като нормален човек и да мина през подлеза, а не като веселия самоубиец - през самия булевард, на който няма светофар за пешеходци. Изведнъж, още по време на слизане по стълбите ме удри, ама направо ме зашлеви една невероятна не миризма, а смрад. Олюлявайки се, успях да слезна до долу, но видиш ли ти "благоуханието" се носеше из целия въздух на подлеза, а хората, с които се разминавах или се носеха със същата опиянена стъпка като мен, с физиономия "Ей, сега ще повърна" или просто ходеха забързани със запушени носове.

Няколко дни преди това минавах през подлеза на Орлов мoст, който вече е един от входовете за новата спирка на Метрото при Софийският университет (Алелуя!). Та, там сякаш с вълшебна пръчица бяха успели дори и не с цялостен ремонт, да отстранят смрадта, подобна на тази при бул. Витоша.

До тук ще спра с разказването и искам само да питам няколко неща - Кога, по дяволите, ще минава Метро през бул. Витоша, за да знам кога мога да започна отново да минавам през споменатия подлез без да усещам, че ми се обръщат червата?! И дали е необходимо да минава Метро през някой подлез, за да бъде последния ремонтиран?! И защо винаги е необходимо да се действа когато ножът опре до кокала?!

Наистина, странно ми е да задавам тези въпроси и се чувствам като лумпена, че искам да не ми смърди в подлеза на фекалии, но вие как смятате дали това е нормално?

Let me sign

2009-11-10T04:52:00.000-05:00

Oohh

Standing there by the broken tree,

Her hands were all twisted, she was pointing at me.

I was damned by the light coming out of her eyes.

She spoke with a voice that disrupted the sky.

She said 'Walk on over yeah to the bit of shade,

I will wrap you in my arms and you'll know you've been saved'

Let me sign, let me sign, can't fight the devil so just let me sign...

P.S.: Ако някой е достатъчно луд като мен да хареса тази песен и успее да я намери в пълен вариант, моля да сподели това с мен, защото аз отчаяно го търся, но не го намирам...

Когато застудее.

2009-11-03T16:44:00.002-05:00

Някои обичат есента и зимата, други не. Аз съм от тези, които се любуват на всеки сезон, тъй като всеки по себе си е специален и свързан с определени емоции. Така, че щом настъпи студена есен и времето започне да бърза към Коледа и Нова година аз винаги обичам да си слушкам все Evergreen от 50, 60, 70-те години - Ретро с две думи. Ама не онова, което пускат по клубовете, а онова, което те кара да се сгушиш на топло прегърнал чаша топъл чай, или в по-добрия случай ти да си прегърнат от някой. Та тези усещания в уютния и топъл дом обикновено ме карат да подканя Франк Синатра или Диън Мартин да запеят отново своите приятни и релаксиращи песни (Диън Мартин повече ми върви по Коледа;). Та ето една приятна песничка за всеки сгушен в нещо или някой.

P.S.: И не забравяйте да се усмихвате, за да предадете щастието и на някой друг:)

Сняг вали и играе...

2009-11-03T08:19:00.001-05:00

...и се сипе леко и плвно. Всяка снежинка игае своя танц, летейки надолу и вливайки се в общата симфония на заснеженият хоризонт. Коли бързат наляво, надясно. Хора с чадъри, шалове и ръкавици бягат като малки черни точици напред, назад, потрепвайки от всеки допир с всяка една от тях...Студено е. Силен е и вятъра, който сякаш брули костите ти. Потрепваш и ти, вече заснежен. Бягаш, гледаш къде да се скриеш на топло, на спокойно...Мечтата за една топла напитка те кара мислено да се усмихнеш и да засилиш още повече крачка в своето отчаяно търсене на подслона. А, там някъде в парка някой се радва, не се крие. Подскача и се радва на първите си снежинки, опитвайки да хапне всяка една от тях. Това е то малкото пале, което още не е усетило вкоченяващият студ! То се радва толкова невинно и така игриво, че чак ти става жал като си го представиш зимата треперещо от студ и молещо с очи да го приютиш...

Там е и тя, майка му, наблюдаваща го с радостен плач в очите...

Voilà!

2009-10-20T08:15:00.000-04:00

И такам...след леко съгласуване с Google открих един блог, от който използвах много лесна рецепта за карамелен кекс, която направо я копирам от там:

За карамелената смес: половин чаена чаша захар се карамелизира до златисто, след което се добавя 100 мл прясно мляко. Бърка се хубаво докато карамелът се разтвори напълно. След като поизстине се добавят 2 яйца + една чаша брашно в която е разбъркано половин пакетче бакпулвер.

За ваниловата смес: Разбиват се 2 яйца с половин чаша захар, добавя се 100 мл прясно мляко + 1 чаша брашно с другата половина бакпулвер и ванилия.

В намаслена и набрашнена форма за кекс се изсипват първо карамелената смес, след това ванилената. Пече се до зачервяване. Проверя се с клечка дали е готов. След като изстине се залива с глазура от 1/3 чаша захар която се карамелизира и се добавя 100 мл прясно мляко с размито брашно (1 с.л.) вътре. Бърка се докато стане гладка смес и се изсипва върху кекса

Тъй като имах под ръка формички за мъфини си казах "Защо пък да не са малки кексчета?" и без това не бях се пробвала с тези формички, та се захванах... Измайсторих всико, но единственото нещо, което ми се опъна наистина беше течният карамел, който винаги е бил голяма мистика за мен. Въпреки това след вторият път стана:D. Напълних (но не до горе) аз формичките и ги сложих да се пекат във фурната. Но, извенъж, те започнаха да бухват...

...и да бухват

...докато в един момент започнаха и да преливат. Е, по едно време спряха де:D, ама все пак си беше частична загуба на материал! Затова, ако не сте пекли в такива формички - не ги пълнете повече от половината, ако сте сложили цяло пакетче бахпулвер!!!;).

Дам, тука вече се бяха кротнали и почти изпекли.

В крайна сметка резултата беше добър, но карамелената поливка на кексчетата така и не стана такава каквато е в рецептата, по простата причина, че ми писна да се боря с карамела - да го правя течен. Затова, реших да бъдат единствено с малка глазура от твърд карамел. Voilà!

Но все пак да не се заблудите от снимката бяха 11 мъфини, но докато изстинат вече бяха останали само токова;)...

Непоносима неустоимост!

2009-10-19T07:40:00.002-04:00

Не мога така! Не се издържа! Влизаш в блогпространството и повечето блогове само снимки на вкуснотийки - повечето сладки, ама много вкусноизглеждащи сладки или торти. А, аз като себеуважаваща се сладкоунищожителка само седя и точа лиги, вместо да се пробвам ...Захващам се и аз с надеждата да сътворя нещо сладко вкусно, което, надявам се, няма да има дълъг живот...;)

Отвъд

2009-10-15T10:46:00.001-04:00

...нямам вдъхновение, нямам думи, нямам мисли...Не ми се пише, не ми се мисли, искам да се потопя във вечния кръг на магията, на нереалното, на неразбираемото. Искам друг свят! Аз съм прашинка, аз съм мечтател, аз съм дух, жив дух. Аз съм вечен свят на мечти на желания, различни от обикновените. Аз съм импулс, аз съм вибрация на това чувство, което всеки прикрива и мисли за различно-глупаво. Аз не съм стая с четири стени, моят свят излиза от 360-те градуса ... Аз не съм мечта, аз съм илюзия, която не съществува.

Ти си свят, ти си различен, ти не си като него. Ти си различен в сърцето, в мислите, в действията. Ти си смисъл. Ти си песен в нощта, подканваща към танци, към желания, към тръпка. Ти не си един поглед, ти си искрата в него.

Ние сме всичко. Ние сме разликата в пъзела, ние сме гласът в тъмното и необятното, ние сме хлипа в сънения плач. Ние сме тайна, покрита от сивите облаци и скрита дълбото в нечии мисли. Ние сме от другата страна на луната, неосветени от слънцето... Ние сме заглавие на книга, а съдържанието са нашите преживявания, неразбрани от много, а съзирани и усещани от малко.

Ние сме силата, която те прави човек. Ние сме това, което не си пред света, ние сме твоето съзнание, въображение, вдъхновение...

Ухххх, май ще вали!

2009-10-12T07:34:00.000-04:00

Бързо да си вземете чадъри!

Рилският манастир през друго око

2009-10-12T05:27:00.005-04:00

Последната хубава събота (според синоптиците), трябваше да се направи нещо извънредно! И се реши - ще бъде разходка до Рилския манастир! О, да - свещи, снимки, природа и естествено МЕКИЦИ! Беше наистина великолепно време, което естествено позволи и на мен да направя великолепни снимки, но не тези, които виждате всеки ден, а тези, които аз видях...

На път за манастира...

А, това са Стобските пирамиди, при които ще стигнем на края на пътешествието, точно за залеза...

И вече сме на паркинга на Рилския манастир...

...и влизаме вътре...

Май, нистина не сме на толкова високо...

Гледката от Хрельовата кула не беше толкова добра, колкото очаквах. НЕ даваха да се качиш отгоре на бойниците, а само до помещението под тях и можеше да се гледа единствено през прозорците...

Компанията реши ненадейно друго...

...да поемем пеша към...

За щастие поне табелите и маркировката през целия път бяха добре поддържани...Око да види...

Хмм, едва ли се учиудвате на тази гледка. Дам, така е на повечето места където е по-цивилизовано. Абе, хора толкова ли е трудно да уцелите празната кофа!

Препятствия по пътя колкото щеш! Сигурна съм, че отзад "...един мармот завива шоколада в целофан...":D

При гроба на св. Иван Рилски имаше едно пале, което само чакаше да дойде някой с мекици от манастира...Оооо, дам много му се услаждаха! А, как мяташе бълхи насам, натам!

Гробът отвътре...

Ако знаете колко му беше трудно на този двуметров човек да излезне от Провиралката на гроба, докато краката му бяха на стълбата долу, той се мъчеше вече да излиза...Дали заради ръста, дали заради грехове? Никой не знае...

Това за мен бе молитвената скала или поне това, което беше над нея...

А, ето пак! Незнам, наистина ли има толкова малоумни или просто никой не чисти?! Хора, абе вземете си боклуците с вас, така се прави на планина!

Разновидности на гъбки...НЕ ГИ ЯЖТЕ!

Вече на пък към манастира обратно видяхме, че се задават облачета, дъждовни облачета.

Забързани потеглихме към Стобските пирамиди.

Следва продължение...

P.S.: Тук ще намерите малко по-провокиращи иронично снимки на Рилския манастир:).

Неделна...

2009-10-11T13:14:00.002-04:00

...неделна романтична вечер. От кога не си бях правила такава. Тази ще бъде - реших си аз. Не, не си мислете, че е замесен мъж (нали знаеш, че те обожавам). Това е неделна романтична вечер - само аз, компютъра и романтичен филм. Обикновено обичам да си правя такива вечери зимата, в неделя. Тогава си се сгушил на топло и се отпускаш и се вливаш в нечии чужди романси...Хммм...По случая ще пусна и тази песничка, която се смесва с фона на цялата обстановка...

...и продължавам да си търся някое специално филмче...

Малка Вяра и кака Надя:)

2009-10-11T06:11:00.001-04:00

Бравос на нашата мама Миленка и на татко Ванко за невероятната принцеса, която си имат...

...и естествено нямаше как да не се снимам с нея:DDD

И кой каза МАГИСТРАТУРААААААА...

2009-10-08T16:16:00.001-04:00

Хайде, сега един специален поздрав за всички колеги от Випуск 2009 на ИФ на СУ " Св. Климент Охридски", които продължават напред със следването, право към магистратуритеее...

...с една специална песничка...

Една година назад...

2009-10-08T08:11:00.001-04:00

...в Созопол успях да попадна на едни невероятни залези над морето и залива на плажовете Градина и Златна рибка. Наистина гледката беше изумителна и спираща дъха...Повода да кача тези снимки го дължа на Neizi, която качи снимка на залез в своя блог C`est La Vie и с нея ми напони на онези моменти когато седиш пред червеното небе с отворена уста и снимаш ли снимаш.

Но както винаги трябва да се случи нещо неприятно - точно отварям DVD диска със снимките от залезите и изведнъж, се оказа, че папката с тях не невалидна! Е, не само тя, но и още няколко такива с други снимки, се оказаха вече минало:(. Но добре, че бе Facebook (веднъж да помогне за нещо), за да мога да си възстановя поне част от снимките на залезите в Созопол. За щастие се оказа, че повечето от тях съм ги качила във "фацката" (наименованието на facebook според милото), и то - най-хубавите...

А, след залезите вечер се показваше и луната, сякаш попила цвета на скрилото се слънце...

Една от сутрините се оказа, че щъркелите са решили да отлитат на Юг и бяха изпълнили цялото небе над Созопол...

Дори и само, за да види тези гледки си заслужава човек да отиде на море...

Истината и само истината?!

2009-10-06T05:14:00.003-04:00

Май дойде и моя ред за истината. Трябва да се отговори само с "Да" или "Не" - неприятно - иди и обяснявай на някой после, че не си стрелял по някой или, че си с добри намереня към предишния ти шеф, който те е уволнил! Ха, за щастие аз не съм от тези, та да започвам...

1. Били ли сте арестувани? НЕ
2. Целували ли сте някой, който не сте харесвали? НЕ
3. Спали ли сте до 5 следобед? НЕ
4. Изключвали ли са ви от училище? НЕ

5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? ДА
6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? НЕ
7. Уволнявали ли са ви от работа? НЕ
8. Уволнявали ли сте някого? НЕ
9. Пели ли сте на караоке? НЕ
10. Насочвали ли сте оръжие към някого? ДА
11. Целували ли сте се под дъжда? ДА
12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? НЕ
13. Виждали ли сте някой да умира? НЕ
14. Играли ли сте на бутилка? ДА
15. Пушили ли сте пура? ДА
16. Седяли ли сте на покрив? ДА
17. Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? НЕ
18. Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? НЕ
19. Чупили ли сте си кост? НЕ
20. Бягали ли сте от училище? ДА
21. Яли ли сте насекоми? НЕ
22. Ходили ли сте насън? ДА
23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? ДА
24. Карали ли сте мотоциклет? НЕ
25. Късали ли сте с някого? ДА
26. Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? ДА
27. Летели ли сте с хеликоптер? НЕ
28. Бръснали ли сте си главата до голо? НЕ
29. Скачали ли сте от покрив? НЕ
30. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? ДА
31. Яли ли сте змия? НЕ
32. Участвали ли сте в протест/демонстрация? ДА
33. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? НЕ

34. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? ДА
35. Участвали ли сте в банда? НЕ
36. Показвали ли са ви по телевизията? ДА
37. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? ДА
38. Плували ли сте голи? НЕ
39. Правили ли сте шевове на нечия рана? НЕ
40. Карали ли сте сърф? НЕ
41. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? ДА
42. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? ДА
43. Били ли сте оперирани? НЕ
44. Тичали ли сте голи на обществено място? НЕ
45. Карали ли са ви с линейка в болница? НЕ
46. Губили ли сте съзнание, без да пиете? НЕ
47. Пикали ли сте в храстите? ДА
48. Бягали ли сте от полиция? НЕ
49. Дарявали ли сте кръв? НЕ
50. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? НЕ
51. Яли ли сте крокодилско месо? НЕ
52. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? НЕ
53. Попикавали ли сте се на обществено място? НЕ
54. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? НЕ
55. Рисували ли сте графити? НЕ
56. Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? НЕ
57. Слагали ли са ви белезници? НЕ
58. Вярвате ли в любовта? ДА
59. Били ли сте се? ДА
60. Крали ли сте нещо? ДА
61. Яли ли сте охлюви? ДА
62. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? ДА
63. Помагали ли сте на някой да изкара изпит? ДА
64. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? НЕ
65. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? ДА
66. Нападало ли ви е куче? НЕ
67. Били ли сте съдени? НЕ

Е, това беше! Не беше голям зОр, но на места дори си казвах на ум "НЕ,ПО ДЯВОЛИТЕ?!!!" или "ДА! ДА!ДА!", но реших да спазвам протокола и да отговоря както е исискването...Пфу, защо съм толкова примерна?!

P.S.: Пропуснах едно от най-важните неща - да предам щафетата. Та, като начинаещо блогърче, надявам се да не спомена някой от вече избраните за "Горещият стол"...си посочвам някой от моите последователи и това е dobriman. :)

Снимки тук, снимки там!

2009-10-04T13:46:00.009-04:00

Днешната порция снимки ще започне като за начало със сутрешното кафе, ще мине през разходка в Борисовата градина и ще завърши с...

Започваме, естествено, със сутрешната доза кафе и малко бонбончета...

...хвърлям едно око на Витоша, тъй като ми служи като синоптик. Честно, вярвам повече на планината, отколкото на прогнозата за времето!Хммм, мисля, че ще е облачно;D...

Обиколката започва с разходка в Борисовата градина и наистина беше малко облачно - трудно се фокусираше без светкавица или аз не мога още да боравя добре с новото фотоапаратче...

Аххх, тези луди колоездачи само влизат в кадър, разцепвайки тишината на спокойният парк!

Гълъбът умееше да позира...

Бабата и момиченцето...еххх, спомени от детството...Колко пъти сме се катерили на този паметника с риск да се изпочупим, но все пак с чувството, че си изкачил връх Еверест..

Преди децата се радваха на площадките с пясъчниците, а сега вече времената са други и предпочитат изживяването "хамстер в колелце" (в случая в топка:)...

...дам, ето я и празната площадка. Странно, но факт - обикнвено площадката при Слона е пълна с рояк от деца, но този път

Ето ги и поляните - празни и те! Това наистина бе някакъв сюблимен момент когато паркът беше празен. Всякаш всички се бяха наговорили, че днес не е ден за парка, но за радост тази новина не е стигнала до мен ;D...

Нагоре, нагоре изниква и Езерото на лилите и жабките...

...и единствената трудно откриваема цъфнала лилия...

Качвайки се до езерото с водните лилии и жабките вече на хоризонта изникваше сякаш като някаква сянка от миналото един от най-големите паметници от епохата на социализма – Братската могила.

Е, разбирасе поукрасен от тук от там, кажи речи целия в графити, но някой дори може би със скрит подсмисъл. Аз мисля, че този олицетворява някой комикс герой със специални лазерорежещи очи...

Небето....

...и зеленинката...

...все пак освежаваха това мрачно място около паметника, пълно с отминали сеники...

По обратния път...

...започнаха да се срещат и различни хора...

...и следи от деца...

...и животни, но вече в друга градинка - зад City Center...

И така завършвам с - Открий скакалеца:P.

тук

и тук

Край!

Аромат на...

2009-10-02T00:51:00.002-04:00

Няма как да не напиша "две думи" за любимото ми нещо сутрин след като стана от топлото креватче. Не е реклама! Но не е и измама! Ароматът му е толкова неустоим както казват в една реклама, че направо само мисълта за него може да те накара да станеш в ранни зори, за да му се насладиш...

...едвам отваряш очи и то е почти готово...

...и вече е в ръцете ти...

...няма как да му устоиш...

...след това започваш новия ден с нова усмивка, всеки ден...

Добро утро!:)

P.S.: Специални благодарности на един много специален човек, който прави почти всяка моя сутрин незабравима с неустоимото си кафе и присъствие:D;)

Хайде на театър!

2009-09-27T11:46:00.000-04:00

Хммм. Неделя следобед както винаги в София е пусто и спокойно. Единственото, което обикновено може малко да размърда съзнанието ти по това време е разходка в парка или из града - СКУЧНО! Мисля, че на всеки софиянец това му е омръзнало до болка! Дори и парковете вече не са това спокойно място където ни водеха като малки, за да си играем. Днес, там можеш да се разхождаш и да се блъскаш с хората по алеите - все едно си на ул. Граф Игнатиев, да те блъсне някой бесен колоездач или пък да те подгони някое бездомно куче! Другата възможност е разходка в центъра, но и това вече е скучно - ПО ДЯВОЛИТЕ ВСЕКИ ДЕН СИ ТАМ КОГАТО ХОДИШ НА РАБОТА! За това с тайфата (Милото, Петя и Сашо) избрахме ТЕАТЪРА като избавление от побъркващо лежерната обстановка, носеща се в неделна София! Вярно, оказа се, че любимият ми Сатиричен театър днес няма постановка, но за сметка на това в Театър 199

има такава. Тя се оказа не както очаквах от 19:00 ч., а от 20:00 ч., но все пак това си е един добър завършек за седмицата, който се надявам и да е сполучлив благодарение на ТОДОР КОЛЕВ и ВАЛЕНТИН ТАНЕВ. Постановката се казва "Умирай лесно" и искаренно се надявам да е разведряваща:). Стискайте палци да се оправдаят очакванията ни :).

Та, ХАЙДЕ НА ТЕАТЪР!!!

Нечии излияния...

2009-09-24T09:56:00.002-04:00

Ах, тази наша себичност, егоистичност и алчност! Докъде ли ще ни докара?! Тези малки ежедневни проблеми, нима не изсмукват и малкото човещинка останала в нас?! Нима трябва да разчитаме на някой лидер да дойде и да ни хване за носовете и да извика “еййй, беж, беж, беж”?! Нима не можем сами ние “да вземем нещата в свои ръце”? Защо трябва да чакаме някой да ни каже, да не си хвърляме боклуците на улицата или да не пресичаме на червено. Нима не осъзнавме последствията на собствените си необмислени действия? Нима не можем да предположим какво може да се случи с малката рибка, плуваща в бистрото поточе, ако си изперем килима с някой от поредните чудотворни препарати, на 50 метра по-нагоре в реката?!

Толкова ли сме безразсъди, че не можем да мислим не само за собствените си чуства и емоции? Ами другите хора, ами този човек срещу теб...Какво мислят те или той? Не те засяга, нали?! Мислиш само как да задоволиш собствената жажда за удовлетворение, независимо колко души и сърца си премазал!!!

Така е, признай си!

Недей да бъдеш такъв!

Бъди истински човек, свързан с нещата около теб, а не игнориращ ги от полезренеито си!

Бъди по-добър!

P.S.: Наистина безделието водело до много размисли:)!

Spirit of FISI

2009-09-23T16:08:00.000-04:00

Пуста му гордост! Няма как да не се изфукам с едно мое творение:DDD!Най-добра снимка в конкурса Spirit of FISI...

Ще става въпрос за снимки...

2009-09-21T15:05:00.000-04:00

Ула! Ула! Ула! Най-накрая си имам хубаво фото и аз! Голяма радост! Малката ми придобивка е подарък от милото ми, което успя да ме изненада невероятно:))) Благодарение на това вече в блогчето ми ще почнат да се изливат куп снимки на какво ли не.

Та, фотото е Samsung ES 15 и е с добри параметри като за начинаещ фотограф-любител: 10 Mp; Оптично и Цифрово приближение - всяко едно 3x; Фокусно разстояние 36 - 108 mm.; Видеоклип 640 x 480 (30fps) със звук; Файлов формат - PictBridge 1.0, Jpeg (Dcf), Exif 2.2, Dpof 1.1, Wav, Avi (Mpeg-4); функция Beauty Shot (заличава несъвършенства по лицето), функция Face Detection (разпознаване на лице), дигитална стабилизация на картината. Снимките, които прави са меко казано добри! А, ето и един малкък пример с тримата ми племенничовци:

Калоян

Алекс и Мадлен

Втората снимка не е на фокус поради слънцето срещу мен, но мисля, че все пак показва възможностите на ES 15.

Като за финал ще кажа само, че засега възлагам големи надежди на този модел и предупреждавам всички мои приятели и познати да не се ядосват от бъдещия фотографски тормоз;D.

Две...Едно...

2009-09-18T07:42:00.000-04:00

Нека да ви разкажа една малка историйка за две...хммм...две...добре де, две човечета. Та, срещнали се те и нищо! Хахаха, ама наистина май нямало нищо! Минало се време, месеци и взели, че пак се срещнали и тогава...ооо...тогава вече станало нещо странно и вербално необяснимо...Странното в цялата история е как съдбата или не, не съдбата, а желанието и непоносимостта на онова чувство, което не те остава да спиш месеци наред, се засилвало все повече, бидейки дори и притиснато от непреодолими обстоятелствата.

Веднъж едното човече се пошегувало “Теб те е страх да дойдеш в моят свят!!! Хахахаха!!!”, но инатът, както никога, взел, че изиграл неочаквано добра роля. Той подтикнал съвсем необичайно един “Звън” на вратата в 7 ч. сутринта и репликата “Шегуваш се, нали?! Мислиш ли, че не мога?!”. След този момент мечти, желания и реалност се вплели...хмм...добре де в едно…:)

P.S.: Банално, нали?! Но реално:P

Michael Jackson - Man in The Miror

2009-09-15T05:25:00.000-04:00

...една от поредните песни, които ни окуражават да бъдем по-отговорни за света около нас и да не забравяме, че сме част от него...

Лятото си отминава...

2009-09-07T16:57:00.000-04:00

Такаммм...Лятото наистина си отминава вече и лека-полека започнаха да се показват по някои жълти листенца по дърветата в София. Не знам за вас, но моето лято беше строго ограничено до малко повече от месец. След държавният ми изпит, който взех с отличие (по принцип не обичам да се хваля със себе си;), но за това - няма как!:D), можеше да се каже, че почнах да отброявам дните до края на лятото. За щастие в малкото време, което ми бе останало успях да спретна няколко излизания извън прашната и безлюдна лятна София. Две от тези бързи бягства от София се оказаха, както всяко лято и типично за всяко софиянче - до морето! Учудващо, но тази година за първи път, въпреки същата дестинация както всяка година - Созопол, се оказа най-изпълнената с емоции лятна fiesta.

Част I: Като невиждали морето!

Първият пробег до Созопол и обратно бях с моите вечни приятели Ваня и Тео, които не ме оставиха и минутка без да не ме спукат от подигравки и закачки за това, че ми липсвало Милоту и за какво ли още не като например името ми...Гррр! Не се казвам Надка!!!

Въпреки това, изкарването с тях бе супер - на ден изяждахме по тонове сладолед на плажа (залят с изключителен топинг от пясък)...

Моя милост и поредната празна кутийка от сладолед

по цял ден на плажа се препичахме като шишчета...до достигане на лек загар...

Ванчето

а след това се смеехме три дни на Тео колко е изгорял. Разбира се, после слушахме неговите агонични стенания...

Тео реши да провери дали наистина се стигало до Китай по този начин?

Но за негова жалост се оказа единствено заклещен:D!
Естествено, една от вечерите нямаше как да пропуснем и залеза ...

А, забравих ли да добавя "спокойствието" и "безлюдието", което цареше на големият плаж Хармани в Созопол...:DDD

Изобщо като едни истински екскурзианти успяхме да свършим всичко, което обикновено се прави за 10 дни на морето! Е, все пак пропуснахме една от най-важните тръпки - ДИСКОТЕКАТА! Причината за това беше естествено невероятната чалга, която дънеше от почти всички заведения или може би това, че всяка вечер бяхме като премазани след целодневните десетчасови препичания на плажа. Не знам, все още не мога да реша защо?! Както и да е въпроса бе, че сме на морето и овъргаляхме дупета в пясъка:D!

...Край на първа част...
... TO BE CONTINUE...;)

Издирват се!

2009-08-04T06:57:00.000-04:00

Ако видите тези хора някъде в София и държите сладолед в ръката си, моля ви, ПАЗЕТЕ СИ СЛАДОЛЕДА!!! Тези двамата са издирвани от Интерпол за престъпления срещу сладоледа - изяждат всеки сладолед, който видят дори и да е в нечии чужди ръце!

...и не на последно място - моля всички притежатели на сладолед да слгат катинари на фризерите където го съхраняват! По непотвърдени данни, двамата сладоледени унищожители се промъкват тихомълком и незабелязано крадат сладоледи!!!:D

P.S.: Пацо, знам, че четеш това, ядейки сладолед! Дано да ти е сладък, защото може би ще ти бъде един от последните! :D

Делфинско настроене:D

2009-07-29T09:02:00.000-04:00

В тези горещо, задушаващи дни няколко снимки на великолепните делфини, биха не само ви развеселили, но и разведрили. Тяхната любопитност и уникалност ще ви накара дори тихичко да се усмихнете:)

Делфините са едни от най-общителните бозаиници-риби на планетата, което ги прави и едни и от най-милите създания, позволили дори и на човека да ги опитомява и дресира. В морските дълбини тези уникални същества, биха по-скоро ви спасили от някоя акула, отколкото да ви нападнат. Снимките по-долу са доказателство за тяхното, подобно на човешкото, неизчерпаемо любопитство...

а също така и всеотдайността им...Те обичат да контактуват с хората...

...да танцуват с тях...

...да се запознават по някой път и с други непознати за тях...

...и с техни морски съграждани...

Различните видове делфини достигат до 40 броя, но едни от най-атрактивните са:

раиран делфин

и розивия делфин

Независимо чий вид от тях ще срещнете, те винаги ще ви радват със воята неповторимост...

Бюстове

2009-07-16T17:02:00.000-04:00

Бюстът като портретната склулптура е един от най-древните методи за запазване на почитта към определени личностти. Още в древни времена тази традиция римляните заимстват от предшестващите ги етруски племена. Така с течение на времето и разпространението на римската култура из целия цивилизован античен свят, тази традиция остава в историята и до наши дни като символ на преклонението и уважението към определени значими за човечеството личности.

В различните времена бюстовете са били и зависими от това за кой са се правели - крале, предводители, политици, писатели и др. Тук съм подбрала няколко интересни бюста, от които си личи и различният стил, повлиян от духа на времето си.

В Античността:

1. 2.

В Новото време:

4. 5.

6. 7.

8. 9.

10. 11.

12. 13.

14. 15.

И Съвремеността...

16. 17. 19.

Легенда:

1. Аристотел (384-322 г. пр. н.е.), философ, педагод и учен.

2. Леонид (или Леонидас) е цар на Спарта от 488-480 г. пр. н.е., известен с предводителството си на спартанските войски с битката при Термопилите.

3. Гай Цезар Германик (12-41 г.) или инперартор Калигула известен повече в историята със своя деспотизъм и изблици на лудост.

4. Чарлз I (1600-1649 г.) е крал на Англия. Той е първият монарх, който е свален от престола от своя народ и екзекутиран.

5. Луи XIV (1638-1715 г.) е крал на Франция и Навара. Той е абсолютният владетел - Кралят слънце.

6. Фредерик III (1609-1670 г.) е крал на Дания и Норвегия. Налага абсолютната кралска власт в Дания.

7. Жан-Жак Русо (1712-1778 г.) един от символите на Просвещението. По-известен със своята книга „Общественият договор“.

8. Шарл дьо Монтескьо (1689-1755 г.) е многостранна личност - френски писател, юрист, философ, историк и държавен мислител. Една от по-известните му книги е "Персийски писма" .

9. Дю Плеси дьо Ришельо - кардинал Ришельо (1585-1642 г.) френски благородник, духовник и държавник. Един от поддръжниците на теорията за държавната необходимост (Raison d'État).

10. Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.) е първият френски император, който подчинява цяла Европа.

11. Юлисис С. Грант (1822-1885 г.) е Генералът на армиите на Съюза, по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.). По-късно и президент на Съединените американски щати.

12. Уилям Шекспир (1564-1616 г.) е английски драматург и поет, признат за най-значимият писател в англоезичната литература.

13. Чарлз Джон Хъфман Дикенс - Чарлз Дикенс (1812-1870 г.) е английски писател - един от най-известните писатели на Викторианския период.

14. Карлос III де Бурбон (1716-1788 г.) е крал на Испания, Неапол и Сицилия и херцог на Парма. С доста отличителни черти:D - бел. авт).

15. Джордж Уилям Фредерик - Джордж III (1738-1820 г.) е крал на Великобритания и Ирландия, херцог (последствие и крал) на Хановер. По време на неговото управление Великобритания и Ирландия (1801 г.) са обединени, образувайки Обединено кралство Великобритания и Ирландия.

16. Мао Дзъдун (1893-1976 г.) е създателят на Китайската комунистическа партия и Китайската народна република, а също така и фактически лидер на последната . Той е основоположник на т.нар. маоизъм. В случая е този негов бюст е кръстен Miki Mao's Bust:DDD

17. Фердинанд Маркос (1917-1989 г.) е президент на Филипините - първият такъв за Четвъртата република. Той допринася много за развитието на инфраструктурата в страната и за развитието на международната дипломация. В резултат на това получава този бюст - изглеждащ по този начин в наши дни!!!

18. Елизабет II (1926- ) е кралица и държавен глава на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и на 15 страни от британската общност. По нейно време Британската империя се превръща в Британска общност, като по нейни думи това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. В края на XX в. остават 10 монархии в Европа, но ролята на кралете не е тази както през XIX в. Не, не си мислете, че техният авторитет спада, напротив в страните с установено монархично управление той се запазва, но вече ролята на монарсите в управлението не е същата (може би Обединеното кралство прави малки изключения). За да се приспособят към съвремеността, те трябва да забравят предишната сакралност и недосегаемост на самата корона като символ. Това е показано точно тук с правенето на бюст от LEGO през 2003 г. на кралица Елизабет II.

В различните времена бюстовете на различните личности искат да изкажат различни думи и послания. Различните форми и дори материали се променят с времето - в крак с вечно развиващото се изкуство, което става все по-освободено от дълго следваните порядки и норми.

P.S.: Не е лесно един историк да пише за изкуство!:DDD

Малко история и Луи XIV

2009-07-09T04:16:00.000-04:00

В човешката история се откроява личността на един неповторим по своето величие крал и това е абсолютния монарх Луи XIV (1638-1715 г.).

Луи XIV от Ясент Риго

Тук ще публикувам един малкък откъс от кърсовата си работа относно Френскията абсолютизъм през XVII в. и в частност за Кралят слънце, който по най-елегантния и хитър начин успява да направи подвластни могъщите френски аристократи. За тези които се интересуват от история - надявам се да ви е интересно...:)

По време на управлението си Луи XIV взима мерки, за да бъдат предотвратени всякакви заговори или бунтове от страна на влиятелната аристокрация. Той умело използва своята власт като им дава пенсии, прави им подаръци, а най-близките до него ги настанява в своя величествен дворец Версай, превръщайки ги в придворни, запазвайки титлите на всички, но косвено отнемайки им политическите права. Във Версай и най-малките подробности от ежедневието на владетеля са превърнати в ритуали, в които са участвали, живеещите в дворските палати на краля, най-влиятелни благороднически семейства. Целият този култ към монарха, по времето на Луи XIV, се превръща във върховен дълг и най-висша чест. За по голямата част от благородническите семейства това се превръща в желана и привлекателна перспектива, която умело ги откланя с времето от техните предишни прерогативи като провинциална аристокрация.
Освен нея по времето на Луи XIV в кралският дворец с привилегии се славели и всички просветители, които се ползвали със закрилата на суверена. Като голям ценител на изкуството краля събирал около себе си различни писатели, музиканти, като цяло всички хора на изкуството. Талантите се обещавали в двора, а не в провинцията. Това доказвало окончателната победа на Париж над провинцията.

Бюст на Луи XIV

Култът към монарха, който Луи XIV прави най-пищният и грандиозен ежедневен церемониал, се превръща в една от най-отличителните черти на неговото управление. Построявайки, един от най-пищните дворци за времето си Версай, харчейки огромни суми за блясъка на кралския си двор, Кралят слънце иска да покаже на цяла Европа не само своето могъщество, но и това на Франция. Не случайно на Луи XIV му приписват думите “Държавата – това съм аз”. По този начин той иска да покаже обвързаността си с държавата, изградена, чрез силната централизация. Върховенството на монарха се оповава на дадената му от Бог длъжност, следователно той трябва и да бъде бог на земята. Той е Кралят слънце, който покровителства и се грижи за своите поданници. Придържайки се към идеята и теорията на абсолютизма Луи XIV оправдава всички свои действия, като представя идеята, че кралските интереси се олицетворяват с държавните интереси на Франция. Луи XIV като абсолютен владетел носи цялата власт над народа си, като се обосновава с теорията за държавната необходимост. Тази теория е служела за оправдание на действията на краля спрямо представители на аристокрацията, които не са били достатъчно угодни на властта. Неговата самостоятелност във властта била привидна, но само за поданниците му. Реално управлението на държавата е било осъществявано с помоща на неговите министри.

Ден за чистене!

2009-06-27T06:32:00.000-04:00

Хайде, сега едно малко поздравче за тези, които успяват са стигнат до чистенето в къщи само в събота или неделя. Хахаха, нека поне бъде с малко настроение:DDD

Високо, високо, високо...

2009-06-27T04:07:00.000-04:00

"По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя."

Битие 11, 1-9

Със своите 819 метра височина, Бурдж Дубай е съвременното олицетворение на библейската притча за Вавилонската кула, следствие, на която хората са разделени на различни езикови групи.

В съвременността това олицетворение на човешките грандомански мечти вместо да разделя хората, точно обратното ще ги обединява заедно във висините и възможностите. В това творение ще се помещават множество хотели, апартаменити (вероятно на-скъпите в целият свят), търговски центрове и офиси, които ще представляват един малък свят, заобиколен от пустинните пясъци.

В сравнение с предишните небостъргачи Бурдж Дубай ще надмине и най-смелите мечти на хората.

Едва ли отблизо някой би успял с обикновено око да съзре цялата и неповторима гледка на Кулата на Дубай (буквално в превод от арабски език).

А за тези, чиито интерес е предизвикан от това "8-мо чудо на света"- ето тук и официалният сайт.

RIP

2009-06-26T09:00:00.000-04:00

Майкъл Джексън 29 август 1958г - 25 юни 2009 г.

Каквото и да си говорим, той си беше Кралят на поп музиката!!! С него си отиде и една цяла епоха, започнала от 1965 г., когато става вокал на "The Jackson 5". Въпреки всичко, неговата мелодия беше и ще бъде част от историята на музикалното изкуство, която караше и продължава да кара много хора да се забавляват, танцуват, плачат и да живеят.

Почивай в мир...

Истината и само истината!

2009-06-15T17:19:00.000-04:00

Свобода и равенство, без расови предразсъдъци! 46 години по-късно, все още са недостижими...

Той имаше една мечта...Вие имате ли мечти?

Музикално настроение:)

2009-06-12T12:24:00.000-04:00

...та аз съм едно музикално ходещо нещо, което както повечето млади, може би, обожава музиката. Но на сърце ми е една групичка, която отскоро ме грабна още от първия път. Това са Flogging Molly! Те свирят различни ободряващи ирландски песнички, които както обичайно главният нюанс е традиционната ирландска музика, но с жив и подскачащ туист. Това прави техните парчета много развеселяващи и настройващи за една типична pub обстановка, където разливащата се от наздравици тъмна бира, събира различни хора и те кара да вярваш, че наистина малките неща от живота са най-важни:)))

Та, ето едно от техните веселяшки парченца...

А за тези, които им хареса ритъма - ето и сайта на Flogging Molly

Черно!

2009-06-11T15:13:00.000-04:00

Черно. Черен цвят. Черен свят. Черни мисли. Черно море(:D). Черна коса. Черно съзнание. Черни мисли. Черно настроение. Черни времена. Черна гора. Черна река. Черна съдба! Черна ръка. Хубав цвят, нали? Но от него, май боли?!

Черна мечта. Каква е тя? Сама е тя! Неосъществима и недостижима, но все пак..несравнима! Но да не забравяме и унищожима!

"Гражданска активност"

2009-06-08T12:21:00.000-04:00

На пук на ставащото последният месец и идният такъв, аз реших да не пиша за политика. Но уви! Изумиха ме коментарите след изборния ден!

Писнаха ми дебатите! Писнаха ми обещанията! Писнаха ми билбордовете с членове на партии, застанали като реклама на поредният нискобюджетен американски филм! Писна ми от предизборни кампании! Писна ми от неграмотници с купени гласове! Писна ми от цялата помия, изливаща се на главите ни последния месец! Писна ми от глупави, но кадърни хора, отчаяни от положението в България, непускащи своя глас, мислейки, че така негласно протестират!!!

Искам едно по-добро бъдеще! Толкова ли е много?! Толкова ли е трудно да се оттърсим от типичната фраза "Преклонена главица сабя не я сече"? Не може ли веднъж българина да прояви гражданска инициатива? Толкова ли е трудно да отидеш до секцията и да гласуваш? Нима, ако всеки 2-ри или 3-ти беше глсувал резултатите от вчерашния ден щяха да са такива? Нима БСП и ДПС щяха да са втори и трети? Едва ли!!!

Другото, което ме изумява са хилядите коментари за процентите кой е загубил и кой е спечелил! Ние младите загубихме за пореден път...и не само ние, но и тези, които искат нещо повече от това да са пасивните участници в тази българска нереална реалност!!! Загубихме, защото отново бяхме предадени от своите пасивнии приятели, съграждани, съседи, а не поради някои политически партии. За пореден път показахме на настоящите и бъдещите управляващи, че спокойно могат да си играят с нас, разчитайки на незаинтересоваността на българският "гражданин".

Продължавайте да не гласувате, мислете за" манджата, която трябва да сготвя и за това не ми остана време да гласувам", или за "срещата за кафе с Цура, която не мога да пропусна заради някакви си избори"... ама после да не дойдете и да се оплаквате, че нещо не ви е наред, защото на безгласни букви не обръщам внимание!

...и пак музика!!! За един много специален човек:)

2009-06-07T17:46:00.000-04:00

Въпросът е в музиката...

2009-05-16T15:11:00.000-04:00

Дълго време обмислях коя да бъде темата, с която да започна писанията си тук???!!!...

След дъъълго мислене (явно е било такова, тъй като вече получих и доста критики), реших, че нещото, което навсякъде и по всяко време е било с мен, това е музиката.

Признавам си, идеята ми дойде от блогът "Вещичка. Тип фея. Зелена." в които е даден линк към един забавен сайт, които определя "коя песен е била на върха във Великобритания на рождената ти дата" (цит. от "Вещичка. Тип фея. Зелена."). Наистина ободряващо да разбереш коя песен се е въртяла някъде далеч на островната държава, докато си се мъчил да излезеш на бял свят!:D Лично на мен ми се падна When the Going Gets Tough, the Tough Get Going на Billy Ocean. Една изключително забавна, по моите преценки, песен (най-вече във варианта на незаменимите Boyzone), която всеки път ме кара да надпявам колоните на pc-то си (колкото и да е опасно за околните!!! Мамо и татко, простете ми за всичките мои отминали и предстоящи домашни солоконцерти!!!).

И така, аз откривам моето малко net пространство с една песничка, която очевидно е дала начален тласък в живота ми. Аз от своя страна съм я надпявала с все глас, още от първите си минути на този свят!